Поредната парижка история, която по приятни стечения на обстоятелствата е свързана с петли, кокошки и китайци
Като напреднах в езика и можех да вържа доста повече от елементарен разговор, апетитът ми за живот се изостри. Бях прекарал около осем месеца в интензивно изучаване на френски и исках да се пусна по пързалката на забавленията. Кръвта ми кипеше като на петел.
Първата ни квартира се намираше в квартал „Белвил“. В ония години това беше кварталът на новите французи като мен. Там беше естествено да общуваш с мимики. По-късно, когато ни приюти Милка Генадиева, се преместихме в 16 арондисман, там се говореше хубав френски, но беше адски скучно. Бях тръгнал вече на редовно училище, когато се завърнах в „Белвил“. Навсякъде ме разпознаваха и ми кимаха за здрасти. Хората, чието внимание търсих, бяха научили френски също като мен и общуването вървеше гладко. Точно си подадох мутрата на един от входовете на метростанция Гонкур, когато срещу мен се появи нахилената физиономия на Ян Тао, китайче на моята възраст и голям сладур. Още не сме се здрависали, а то бръкна в задния джоб, извади някакъв документ и го зацелува все едно му беше връчен лично от Буда. Беше получил разрешение за престой и работа, но да си го кажем направо-въобще не бях сигурен, че снимката беше негова. Прегърнахме се, изръкомахахме от удоволствие, че се виждаме, след което Ян Тао ме замъкна да пием кафе в близкото бистро, което вече беше станало собственост на фамилията му. Явно го бяха взели наскоро, все още се усещаше духа на Париж в него… Ян се беше издигнал в квартала, защото непрекъснато му докладваха на ухо неща, които не разбирах. В един момент той направи весела гримаса и ме подмиши за ръката.
-Ела, Моно, да ти покажа нещо.
Прекосихме улицата и влязохме в месарницата, от която си купувах навремето месо, отворихме вратата към склада, потънахме в дълъг и влажен коридор. В този момент връзката ми с Франция се загуби, аз вече бях в Китай. Адреналинът ми скочи. Получавах непрекъснати потупвания по рамената от различни ръце. Мускулите на тялото ми се издуха и усетих нещо, което никога до този момент не бях усещал. Усетих, че съм господар на живота си. Потъвах в неизвестното и на никой не му пукаше да ми обясни какво точно става. Отвори се последната врата и пред мен се разкри
подземното царство на боя с петли
Посрещнаха Ян Тао с нужното уважение, а мен ме отразиха все едно съм китаец.-
Ян се обърна и ми каза:
– Моно, ще се бие Кокошката със счупения крак. Искаш ли да заложиш?
-Ян, приятелю, как ще залагаме на кокошка в битка с петел? Та това е секс!?
Той се усмихна и ми каза:
-Никога няма да присъстваш на нещо подобно. В милиарден Китай няма такъв феномен. Кокошката със счупения крак се държи като петел и побеждава наред. Заложи на нея, няма да сбъркаш.
Направиха ни място и се озовахме до импровизираната арена, обградена с палети. Бога ми, наистина пред расовия красив петел пуснаха тлъста грозна кокошка, на която битките й личаха като медали на руски маршал. Ян извади огромна пачка с франкове, а аз прибавих върху нея единствените сто франка, които притежавах.
Петелът беше концентриран и
с педерастко излъчване
Срещу него-кокошка с объркана сексуална ориентация, която навярно дължеше победите си на ужаса, при който се мобилизираше. Петелът разтвори леко малките си крила и нападна бедната кокошка с бързи и прецизни удари в главата. Безформеното й тяло се затъркаля на импровизираната арена. Тя се надигна като боксьор с наднормено тегло и се опита да избута съперника си
с прийоми от сумото
Петелът й мина отзад и със серия от удари й разкървави трътката. Кокошката се свлече на задните си части все едно всеки момент щеше да снесе яйце… И о, чудо! Тя наистина снесе! Ян Тао изкрещя на рефера да го вземе. Кокошката направи опит да се обърне, но ударите на петела бяха смъртоносни…
След края, някак естествено, се озовах на улицата в компанията на десетина китайци, които трескаво обсъждаха последната битка. В същата ръка, в която държеше пачка с франкове, Ян Тао държеше снесеното от кокошката яйце. Бях платил сто франка, за да присъствам на последната битка на кокошката със счупения крак, а умирах от глад вследствие на адреналина, който получих.
Ян сложи ръка на рамото ми и ме покани на обяд. Нагости ме с разкошна пилешка супа. След което се спуснах в метрото и се прибрах в 16 арондисман.
Моно Петра
